Моля, регистрирайте се.

2 описания от потребители на сайта

Mel - Мария Малцева	17.08.2009
Източник:	посещения 2008, 2009
"Дяволското гърло" край с. Триград впечатлява посетителя с явление, което рядко може да види у пещерите у нас: подземен водопад. В тази пещера Триградската река пропада с оглушителен грохот в тъмната бездна, за да образува низ от малки спокойни езера и да потъне по незнаен път в гръдта на варовиковата скала. Навярно това е причината тази "дупка" да се асоциира с представите за подземното царство (царството на Хадес) и съответно легендите за Орфей и Евридика. Една от версиите за произхода на името на пещерата е свързана с наблюденията, че от всичко, което реката е завляка в пещерата през входа й (дървени стволове и др.), нищичко никога не е излязло в края на пещерата. Хората експериментирали, пускайки предмети през входа, и дълго стояли при изхода, за да видят кога ще се появи пуснатото - но уви, нищо не се показало. Това чудо хората нарекли "дяволска работа". След двамата леководолази от Варна, опитали да изследват пещерата, влизайки от долния й край (срещу течението) и намерили смъртта си там, опити за изследване на реката са правени само чрез оцветяване на водата. Пуснатата на входа оцветена вода е излязла при изхода след повече от час и половина, разказват спелеолозите. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата. Предполага се, че многобройните предмети, завлечени от реката навътре и никога не излезли навън, са заклещени именно в този лабиринт и са добре консервирани от студената вода. Три скални релефа впечатляват посетителя при слизането му в "Дяволското гърло". Първият от тях представлява дяволска глава, изсечена в скалата близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият представлява фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала, непосредствено до входа на по-малка зала с размера на малка стая. На път към изхода, изкачвайки се по многобройните стъпала нагоре, посетителят може да види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица. Тук някои от посетителите оставят монети във вдлъбнатината на олтара и около него, отправяйки молитви и пожелания с надежда за сбъдване.
dzver - Веселин Николов	17.04.2007
Източник:	bg.wikipedia.org/wiki/Дяволското_гърло + посещения 2002, 2006 г.
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място са загинали двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване. След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола. В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп. Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика. Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен). Температурата в пещерата е около +8°C. Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.