|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се.
1 описание от потребител на сайта
| dzver - Веселин Николов |
17.04.2007 |
| Източник: |
tdprista.hit.bg/ |
На 45 км. от Русе, на 11 км. източно от град Две Могили и на 3 км. северно от с. Пепелина в скалистия пролом на р. Черни Лом се намира Орлова Чука - една от най интересните пещери в България. Откриването та пещерните галерии е станало съвсем случайно от пастира Стоян Димов през 1941 година.
Пещерата е образувана в кредни варовици, отложени на дъното на някогашното Сарматско море. Пещерните галерии са оформени много по-късно в резултат на карстовите процеси, настъпили през кватернера.
Намерените скелети на мечки, върхове на копия, кремъчни стъргалки, топор, късове от глинени съдове от епохата на енеолита ( каменно-медната епоха ) говорят, че пещерата била обитавана от човека.
Установена е обща дължина на пещерните галерии 11 607 м. (бел. ред. над 13000 към 2006 г.). Около 8000 м. са картирани. Тези цифри показват че пещерата е на второ място по дължина в България.
В пещерните галерии пред погледа се редят каменни феерии, сътворени сякаш от магьосници, на които не е липсвало въображение. Сталактити, сталагмити, сталактони, гради(ени от милиарди капки през хилядите години, са главните колони на тази неръкотворна архитектура. При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В Големия вестибюл между красиви сталактити въф форма на завеси и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3,5 метра. Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред смаяния поглед.
Изворчето се сочи като най-хубавото място в Орлова чука. Както и много други пещери и тук има поверие, че който пие вода от него, може да очаква сбъдване на едно голямо и хубаво желание. Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и рядко красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева... Сипеите представляват две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити много красиви игловидни кристали.
Пещерата е обитавана от около 10 000 прилепа. Тези пещерни летящи мишки са три вида - обикновен пискалив прилеп, голям и малък подковонос. |
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. |
Пещера "Орлова чука"
Орлова чука
Орлова чука
Орлова чука
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 212.25.53.*
ip: 77.78.10.*
ip: 79.100.110.*
ip: 85.187.227.*
ip: 85.187.227.*
Това е стих на един бургаски поет,но много точно,много метафорично изразява състояние,желание,надежда за промяна.
Понякога промяната идва съвсем неочаквано:Дунавската равнина освен стереотипа,описан в многобройната литература крие все още малко познати чаровни места-едно от тях е пещера "Орлова чука"...
ip: 77.85.132.*
ip: 77.78.8.*
с обновена База с 27 места за нощувка в Стай 2*4 една по 8 и една 11 местна таванска.Ново оборудване с Дву етажни легла Хладилсник,Булсат ком,ново кухненско оборудване и др.В съседство има Бар и Тераса с 70 места.Предлага условия за Барбекю стрелба с лък езда и интересни еко пътеки.Цена на нощувките 10 лв на легло на първия и на втория етаж и 8 лв на Легло на Таванския етаж. Изходни Пунктове гр.Две могили 9 км и Гара Табачка 8 км до Хижата има асвалтов Път и Два Паркинга.
телефони за връзка с хижарите 0887690804, 0899191370- Илия Колев Илиев и 0899828505- Красимира Димитрова Илиева
ip: 193.68.219.*
Пещерата Орлова чука е разположена на живописния ляв долинен склон на р.Черни Лом. По права линия тя отстои на 30 км южно от гр.Русе и на 2 км североизточно от с.Пепелина. Името на пещерата е свързано с името на скалния венец, на който се намира входа й, тъй като този венец в недалеч¬ното минало е бил гнездилище на много орли.
Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941г от овчаря Стоян Спасов. При пладнене на стадото той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Овчарят решил да провери защо е така. Когато се навел над пукнатината, той почувствувал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата.
Входът на пещерата Орлова чука, оформен на отвесния ляв долинен склон на р. Черни Лом, e с надморска височина 170 м. Той има южно изложение. Пещерата представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали, ориентирани по три системи тектонски пукнатини, а именно югозапад-североизток, изток-запад и югоизток-северозапад.
След изкуствения вход на пещерата се достига Концертната зала, богато украсена с калцитни образувания. В средната част може да се възхищавате на красивия Голям Сталактон, висок 3,5м и с диаметър 50см. В периферните части сталактити и сталагмити оформят причудливи об¬разувания като напр. Пирамидите, Безлистната гора, Семейството, огромното Каменно вретено, Бухала, Елена, Костенурката, Орлицата, Тръвните кошери на Пчелина, окаменените фонтани на Гейзера, синтровата кора на Чардака, украсен по периферията с дребни сталактити и подпрян на тънък сталактон.
На запад от Концертната зала се простира дългата до 140м Голяма галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Това са каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени в периферията с фини сталактити. Водата им е кристално бистра.
На североизток от Концертната зала започва тесен тунел, който отвежда в дълбоката 17м Малка пропаст. По главния пещерен тунел се минава край красиво изваяната във варовика Осморка, в ляво от която се очертават два тунела, по-широкият от които е известен с името Танцувалната зала. В тази зала по време на експедиции пещерняците устройват подземните лагери.
Най-голямата зала в пещерата носи името Големите сипеи. Тя отстои на 330м от входа. Максималната й височина е 34м. По стените могат да се видят фигурите на еленчето, мечката и други. Таванът й е забележителен с еворзионните кубета. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана по време на силни земетресения. Температурата на въздуха в залата Големите сипеи е 14,5°, а относителната влажност варира от 85 до 92%. Тя е леговище на много прилепи, поради което на дъното й на няколко места има купища от прилепен тор - гуано.
Дъното на Големите сипеи е застлано с фин пясък, глина, оцветена на места от ръждивообагрени прослойки. Те са внесени в пещерата през понори, разположени по най-високите части от тавана.
На североизток от залата на Големите сипеи е разположена по-малката зала - на Малките сипеи. На запад от главната галерия се отделя 200-метров тунел, който завършва с малката и красива Космическа зала. По на север в западна посока се простира дълъг 220м тунел, краят на който е богато украсен с калцитни кристали, наподобяващи на пуканки. Тази необикновено красива част на тунела с право носи името Рай.
След малката зала Почивка следва дълъг безименен тунел, с посока от югозапад на североизток, който се превръща в трудно проходима теснина-лазейка. След теснината следва втората част на пещерата Орлова чука с първоначална посока от югозапад на североизток. В средната и източната част посоката й вече е запад-изток. Тази част на пещерата е сравнително слабо проучена.
Привходните части на пещерата Орлова чука са били обитавани от човека през палеолита (мустерската епоха 120,000-40,000г. пр.н.е.), .за което говорят намерените каменни сечива. Тя е обитавана и през време на енеолита (4,000-2,000г. пр.н.е.).
В пещерата са установени 15 вида пещеролюбиви животни - троглобионти, троглофили и троглоксени. Характерни са опашаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбарчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Тук живеят още обикновената и дългокраката стоножка. Срещат се и пет вида прилепи, между които най-многобройни са подковоносите и остроухият нощник. В пещерата понякога навлиза и гризачът - градинският сънливец.
От 1941 до 1956г пещерата е стопанисвана от железничарско-моряшкото туристическо дружество „Локомотив" Русе. То затваря входа й с желязна врата. През 1954г в Русе се създава пещерен клуб към туристическото дружество „Приста", ръководен от д-р Г.Икономов, което допринася много за опознаването и популяризирането на пещерата.
От 1956г Орлова чука се стопанисва от Окръжния природонаучен музей в Русе. Благоустрояването й започва през 1959г, когато по склона се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен вход. Работното й осветление е от 1961г, а през 1970г са монтирани 80 прожектора, които осветяват около 1км от пещерата.
През 1960г пещерняците от Русе проучват пещерата, в резултат на което в ниша откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Намерени са още кремъчни стъргалки, нож, върхове на копия от времето на палеолита, каменна брадва и фрагменти от глинени съдове от времето на енеолита (каменно-медната епоха).
Проведените след това републикански и местни пещерни експедиции доуточняват представата за морфологията на пещерата. По време на републиканската женска експедиция на 4 март 1977г пещернячките чули в пещерата много силно бучене (в пещерите звукът се увеличава неколкократно) и усетили няколко силни труса, свързани със земетресението във Вранча, Румъния.
През 1977г Русенският симфоничен оркестър изнася концерт в залата Вестибюла, преминал при изключителен успех поради идеалната акустика на залата. След това тази зала бе преименувана на Концертна.
Пещерата е образувана в аптеки ургонски варовити пясъчници и варовици, наклонени на северозапад (300°) под ъгъл от 3 до 5°. Те са процепени от почти вертикални тектонски пукнатини с посоки 43-45°, 90° и 115-120°, които пукнатини са послужили като основни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес и оформянето на пещерата. (Владимир Попов)
Пещерата работи без почивен ден.
ip: 213.167.15.*
Та така с най-младата пещера в България. Чуката си е много хубава и интересна сама по себе си. Но да чакаме да й поникнат нови сталактити, че да замяза на Леденика - малце сме позакъснели:)
Поздрави,
Т-гер
ip: 77.70.91.*
Пещерата е уникална и с други факти. Тя е най-равната от всички в България (като казвам "всички" имам предвид всички благоустрооени). Няма изкачвания и слизания, изобщо никаква денивелация, а "подът" е покрит с пръст и гуано. Освен това е и единствената, в която аз видях прилепче, и то летящо, като имате предвид, че от май месец до сега съм посетил 6 благоустроени пещери в България. И още нещо - пещерата е и най-"топлата" от всички в България - 14 градуса Целзий е температурата през лятото.
Изобщо ако можете да посетите само две пещери, то трябва да видите Орлова Чука и някоя друга (препоръчвам Леденика). Те са "преди" и "след" на пещерите. Така ще ви стане ясно най-напред колко трудно и бавно се образуват пещерите и колко уникална е Орлова чука.
За входа - цената е 6 лв., като няма намаления и облекчения (може би защото тя се посещава от много малко хора, доста е "забутана" така да се каже).
Екскурзоводът е много добър, но не прекалявайте със снимките - прави лошо впечатление. А и все пак важно е личното впечатление - който се интересува как изглежда пещерата нека да отиде и да я види, защото от снимките не се придобива почти никаква представа (казаното важи за всички пещери и е от опит).
ip: 83.228.2.*
ip: 77.78.8.*
ip: 77.85.71.*
ip: 193.68.127.*
ip: 77.85.73.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>